Mar 4, 2005, 10:55 AM

* * * 

  Poetry
1024 0 2

На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?

Тя одавна замина от тук.
Избеляха по спирката стъпките.

А какво ти остана от нея?
Споменът за сълзите в дъжда.
Самотнико, не тъжи, тя живее
и танцува щастлива в нощта.

Тя се буди със морския залез
и заспива когато денят се съблича.
Тя танцува във огъня парещ,
тя танцува за теб и обича.

© Мира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??