9.02.2004 г., 13:21 ч.
* * *
Пак мълчиш сред тишина.
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.
Любовта потъва във мига.
Нежността остава само спомен във съня.
Очите мен сега не виждат.
Душата вечно мен не търси.
Сега си сам в нощта отново.
За тебе плача аз във тъмнина.
Но дали за мене страдаш ти?
Дали отново с мене искаш ти да бъдеш?
Дали за мене мислиш пак в нощта?
Погледа ти търся пак сред тишина.
Нежността е вече моята мечта.
И плача аз за тебе в тъмнина...
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.
Любовта потъва във мига.
Нежността остава само спомен във съня.
Очите мен сега не виждат.
Душата вечно мен не търси.
Сега си сам в нощта отново.
За тебе плача аз във тъмнина.
Но дали за мене страдаш ти?
Дали отново с мене искаш ти да бъдеш?
Дали за мене мислиш пак в нощта?
Погледа ти търся пак сред тишина.
Нежността е вече моята мечта.
И плача аз за тебе в тъмнина...
© Лейди Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
