9.02.2004 г., 13:21

* * *

2.1K 0 1
Пак мълчиш сред тишина.
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.

Любовта потъва във мига.
Нежността остава само спомен във съня.
Очите мен сега не виждат.
Душата вечно мен не търси.

Сега си сам в нощта отново.
За тебе плача аз във тъмнина.
Но дали за мене страдаш ти?
Дали отново с мене искаш ти да бъдеш?

Дали за мене мислиш пак в нощта?
Погледа ти търся пак сред тишина.
Нежността е вече моята мечта.
И плача аз за тебе в тъмнина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лейди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...