Feb 9, 2004, 1:21 PM

* * *

  Poetry
2.1K 0 1
Пак мълчиш сред тишина.
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.

Любовта потъва във мига.
Нежността остава само спомен във съня.
Очите мен сега не виждат.
Душата вечно мен не търси.

Сега си сам в нощта отново.
За тебе плача аз във тъмнина.
Но дали за мене страдаш ти?
Дали отново с мене искаш ти да бъдеш?

Дали за мене мислиш пак в нощта?
Погледа ти търся пак сред тишина.
Нежността е вече моята мечта.
И плача аз за тебе в тъмнина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лейди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...