Feb 9, 2004, 1:21 PM

* * *

  Poetry
2.1K 0 1
Пак мълчиш сред тишина.
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.

Любовта потъва във мига.
Нежността остава само спомен във съня.
Очите мен сега не виждат.
Душата вечно мен не търси.

Сега си сам в нощта отново.
За тебе плача аз във тъмнина.
Но дали за мене страдаш ти?
Дали отново с мене искаш ти да бъдеш?

Дали за мене мислиш пак в нощта?
Погледа ти търся пак сред тишина.
Нежността е вече моята мечта.
И плача аз за тебе в тъмнина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лейди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...