* * *

Отивай си, бягай далече,
но помни, че вечно ще те чакам аз ,
макар да не ме обичаш ти вече,
името ти пак аз ще шепна без глас.

Отивай си, но не оставяй сърцето разбито
и спри да изричаш безсрамни лъжи.
На сбогуване чувства излей ти открито,
макар и душата безспир да тъжи.

Отивай си, отивай при нея,
но нека те отхвърли, както ти мен,
и знай, че ще желая и копнея
и ти така да страдаш някой ден.

Отивай си, знам, че приключи,
но не съжалявам нито за ден,
макар че сърцето на болка научи,
макар че ужасно постъпи със мен.

"Отивай си" - устните шепнат последно.
На раздяла желая и ти да тъжиш.
Как любовта помежду ни изчезна безследно,
да виждаш и оплакваш щом нощем заспиш.