3.09.2006 г., 21:15 ч.
* * *
Виж слънцето, как осветява ярко твоите лъжи.
Виж слънцето, как отразява моите сълзи.
Не аз не плача заради тебе,
аз плача заради себе си и заради това, че ти повярвах.
Заради това, че доверих ти се,
а моето доверие ти на парчета строши.
Аз бях крехка ваза, която ти взе и на пода строши,
аз бях цветето, което ти унищожи.
И сега ми казваш да продължа напред. Но как?
Счупената на парчета ваза не може да се поправи,
ни цветето унищожено да се съживи.
Ти отне ми живота и не ми го върна, а ми казваш да продължа,
но накъде?...
Виж слънцето, как отразява моите сълзи.
Не аз не плача заради тебе,
аз плача заради себе си и заради това, че ти повярвах.
Заради това, че доверих ти се,
а моето доверие ти на парчета строши.
Аз бях крехка ваза, която ти взе и на пода строши,
аз бях цветето, което ти унищожи.
И сега ми казваш да продължа напред. Но как?
Счупената на парчета ваза не може да се поправи,
ни цветето унищожено да се съживи.
Ти отне ми живота и не ми го върна, а ми казваш да продължа,
но накъде?...
© Димана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно е!Щастливец е този,който те вдъхновява за тези прекрасни стихове!!!
-
Хареса ми. Много е искрено.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво и за това просто си върха!!!