17.04.2005 г., 16:46

* * *

1.1K 0 3
Мамо, защо не ме научи
как да изглеждам щастлива,
когато любим човек ме наранява
сълзите от болка как да прикривам.

Мамо, защо не ми показа
как да познавам лъжата в очите,
когато някой се кълне във вярност
да се пазя в мрежи да не ме оплитат.

Татко, защо ме научи да умея
да понасям ударите на съдбата,
без да мога чувствата си да показвам,
във живота самотата да позная.

Татко, не видя ли страха по лицето ми,
нуждата от някой до себе си?
Превърна ме в мъжко момиче,
а аз съм жена, жена, не разбра ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....