26.10.2005 г., 2:00 ч.

*** 

  Поезия
901 0 2
             Защо си мислиш, че не те обичам,
             защо си мислиш, че се подигравам с теб, 
             защо не можеш мъката да видиш,
             защо не можеш да ме разбереш.

             Ако можеш да ме видиш само миг
             как стоя и как те чакам
             с отпуснати до тялото ръце
             за една прегръдка как се моля,
             за целувките ти нежни как горя.

             Устата ми завинаги замлъкна
             дъхът ми спря, сърцето ми замря,
             не чувствам нищо - болката прелива,
             а край мен е само самота...                                                                      

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??