***
Защо си мислиш, че не те обичам,
защо си мислиш, че се подигравам с теб,
защо не можеш мъката да видиш,
защо не можеш да ме разбереш.
Ако можеш да ме видиш само миг
как стоя и как те чакам
с отпуснати до тялото ръце
за една прегръдка как се моля,
за целувките ти нежни как горя.
Устата ми завинаги замлъкна
дъхът ми спря, сърцето ми замря,
не чувствам нищо - болката прелива,
а край мен е само самота...
защо си мислиш, че се подигравам с теб,
защо не можеш мъката да видиш,
защо не можеш да ме разбереш.
Ако можеш да ме видиш само миг
как стоя и как те чакам
с отпуснати до тялото ръце
за една прегръдка как се моля,
за целувките ти нежни как горя.
Устата ми завинаги замлъкна
дъхът ми спря, сърцето ми замря,
не чувствам нищо - болката прелива,
а край мен е само самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
