9.11.2005 г., 17:19

***

930 0 0
             Исках само да ме прегърнеш,
             а усетих ръцете ти безчувствени,
             забравил си да ме целуваш нежно,
             това значи ли, че не ме обичаш? 
             А къде остана любовта ти?

             Незнам как можа да ме излъжеш,
             не проумявам как можах да ти повярвам,
             защо закле ми се във вярност,
             защо обеща да ме направиш щастлива?
             Обърка ми живота, защо го направи?

             Искам да си отмъстя, дали ще мога?
             Искам да те нараня, дали ще те боли?
             Искам да усетиш болката, обидата...

             Дали ще разбереш какво ми причини?
             Ще дойдеш ли с молба да ти простя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...