9 нояб. 2005 г., 17:19

***

931 0 0
             Исках само да ме прегърнеш,
             а усетих ръцете ти безчувствени,
             забравил си да ме целуваш нежно,
             това значи ли, че не ме обичаш? 
             А къде остана любовта ти?

             Незнам как можа да ме излъжеш,
             не проумявам как можах да ти повярвам,
             защо закле ми се във вярност,
             защо обеща да ме направиш щастлива?
             Обърка ми живота, защо го направи?

             Искам да си отмъстя, дали ще мога?
             Искам да те нараня, дали ще те боли?
             Искам да усетиш болката, обидата...

             Дали ще разбереш какво ми причини?
             Ще дойдеш ли с молба да ти простя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...