9 нояб. 2005 г., 17:19

***

933 0 0
             Исках само да ме прегърнеш,
             а усетих ръцете ти безчувствени,
             забравил си да ме целуваш нежно,
             това значи ли, че не ме обичаш? 
             А къде остана любовта ти?

             Незнам как можа да ме излъжеш,
             не проумявам как можах да ти повярвам,
             защо закле ми се във вярност,
             защо обеща да ме направиш щастлива?
             Обърка ми живота, защо го направи?

             Искам да си отмъстя, дали ще мога?
             Искам да те нараня, дали ще те боли?
             Искам да усетиш болката, обидата...

             Дали ще разбереш какво ми причини?
             Ще дойдеш ли с молба да ти простя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...