30.04.2005 г., 20:27

***

794 0 0
Тази вечер те рисувах,
но не със молив и бои,
рисувах те, истински, реален,
рисувах те със своите сълзи...
Рисувах те, представях си, че си при мен,
че не си далече, че ще те виждам всеки ден...
Рисувах те, а после те сънувах.
Сънувах как целуваше ме ти,
а от целувките ти още ме боли...
Сънувах те, рисувах те
и дъгло плаках...
Рисувах те със своите сълзи...
Рисувах те, защото чаках
при мене да се върнеш ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денница Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...