Apr 30, 2005, 8:27 PM

***

  Poetry
791 0 0
Тази вечер те рисувах,
но не със молив и бои,
рисувах те, истински, реален,
рисувах те със своите сълзи...
Рисувах те, представях си, че си при мен,
че не си далече, че ще те виждам всеки ден...
Рисувах те, а после те сънувах.
Сънувах как целуваше ме ти,
а от целувките ти още ме боли...
Сънувах те, рисувах те
и дъгло плаках...
Рисувах те със своите сълзи...
Рисувах те, защото чаках
при мене да се върнеш ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денница Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....