***

8.09.2006 г., 12:06 ч.

Поезия

1258 0 3

Ела,
денят за мен -
дърво от вятър разлюляно,
натегнало от плод
и с крехка шумица застлано,
без оня мирис, който ни упойва
преди да глътнем свежестта му.
Ела,
и двамата с ръце да спрем
гласът на вятъра във клоните
та по-спокойно да узрее
пътеката във утринта ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения