***
Ела,
денят за мен -
дърво от вятър разлюляно,
натегнало от плод
и с крехка шумица застлано,
без оня мирис, който ни упойва
преди да глътнем свежестта му.
Ела,
и двамата с ръце да спрем
гласът на вятъра във клоните
та по-спокойно да узрее
пътеката във утринта ни.
Ела,
ела,
ела на моята врата да спреш.
Плодът в сърцата ни расте
и сочен е като усмивка блага.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
