lea (Лилия)
19 38
8 sept 2006, 12:06

*** 

  Poesía
1198 0 3

Ела,
денят за мен -
дърво от вятър разлюляно,
натегнало от плод
и с крехка шумица застлано,
без оня мирис, който ни упойва
преди да глътнем свежестта му.
Ела,
и двамата с ръце да спрем
гласът на вятъра във клоните
та по-спокойно да узрее
пътеката във утринта ни.
Ела,
ела,
ела на моята врата да спреш.
Плодът в сърцата ни расте
и сочен е като усмивка блага.

© Лилия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви! Радвам се че ви хареса
  • "Ела,
    и двамата с ръце да спрем
    гласът на вятъра във клоните
    та по-спокойно да узрее
    пътеката във утринта ни."

    Хубаво е! Поздравления!
  • хареса ми!6
Propuestas
: ??:??