Косите ù са облаци,
лицето ù – небе,
очите ù са гълъби,
а устните – море.
Чертите ù са сякаш
изваяни от мрамор.
В сребърния поглед –
звънът на тишината,
в сияйната усмивка –
смехът на светлината.
Намигне ли на някой,
усмихва се дъгата
след най-голяма буря.
Портрет на свободата.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени