[ ]
и някак си така е някак празно,
и някак си така е някак зле,
и някак си е някакво омразно,
и някак си все пак ми е добре.
и някак си душата ми олеква,
сърцето вече никак не тежи.
и погледът ми някак си омеква
под натиска на твоите очи.
предадох се. студено е. и тихо.
но няма как. и няма накъде.
и по-добре. и пак ли ме обвиха
ръцете ти. да, ти си. или не?
халюцинирам. някак си не мога
да спра. не искам. няма. и не ще.
и някак си и болка, и тревога
стопиха се във празното поле.
и някак си така е някак зле,
и някак си е някакво омразно,
и някак си все пак ми е добре.
и някак си душата ми олеква,
сърцето вече никак не тежи.
и погледът ми някак си омеква
под натиска на твоите очи.
предадох се. студено е. и тихо.
но няма как. и няма накъде.
и по-добре. и пак ли ме обвиха
ръцете ти. да, ти си. или не?
халюцинирам. някак си не мога
да спра. не искам. няма. и не ще.
и някак си и болка, и тревога
стопиха се във празното поле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Всички права запазени
