Feb 6, 2007, 3:08 AM

[ ]

  Poetry
1K 0 5
и някак си така е някак празно,
и някак си така е някак зле,
и някак си е някакво омразно,
и някак си все пак ми е добре.

и някак си душата ми олеква,
сърцето вече никак не тежи.
и погледът ми някак си омеква
под натиска на твоите очи.

предадох се. студено е. и тихо.
но няма как. и няма накъде.
и по-добре. и пак ли ме обвиха
ръцете ти. да, ти си. или не?

халюцинирам. някак си не мога
да спра. не искам. няма. и не ще.
и някак си и болка, и тревога
стопиха се във празното поле.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...