24.10.2005 г., 21:24

* * *

1.1K 0 2





Ставам жестока, нервна и груба.
 Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.


Не усещам болката в сърцето си,
не виждам сълзите  по лицето си.
Превръщам се в приют за демони,
които играят си с мен и нямам вече спомени...


за това което бях и това което съм сега.
Няма в мен съжаление, ни тъга.
Аз изгубих себе си сред хиляди желания, мечти и копнежи.
Нямам велики цели или красиви стремежи,
които могат да ме извисят
и от злото в мен да ме спасят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...