24.10.2005 г., 21:24 ч.

* * * 

  Поезия
915 0 2





Ставам жестока, нервна и груба.
 Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.


Не усещам болката в сърцето си,
не виждам сълзите  по лицето си.
Превръщам се в приют за демони,
които играят си с мен и нямам вече спомени...


за това което бях и това което съм сега.
Няма в мен съжаление, ни тъга.
Аз изгубих себе си сред хиляди желания, мечти и копнежи.
Нямам велики цели или красиви стремежи,
които могат да ме извисят
и от злото в мен да ме спасят!

© Н Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??