* * *

24 окт. 2005 г., 21:24

Поэзия

947 0 2

Ставам жестока, нервна и груба.
Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.

Не усещам болката в сърцето си,
не виждам сълзите по лицето си.
Превръщам се в приют за демони,
които играят си с мен и нямам вече спомени...

за това което бях и това което съм сега.
Няма в мен съжаление, ни тъга.
Аз изгубих себе си сред хиляди желания, мечти и копнежи.
Нямам велики цели или красиви стремежи,
които могат да ме извисят
и от злото в мен да ме спасят!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения