Oct 24, 2005, 9:24 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2





Ставам жестока, нервна и груба.
 Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.


Не усещам болката в сърцето си,
не виждам сълзите  по лицето си.
Превръщам се в приют за демони,
които играят си с мен и нямам вече спомени...


за това което бях и това което съм сега.
Няма в мен съжаление, ни тъга.
Аз изгубих себе си сред хиляди желания, мечти и копнежи.
Нямам велики цели или красиви стремежи,
които могат да ме извисят
и от злото в мен да ме спасят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Н All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...