6.06.2005 г., 21:21

* * *

1.2K 0 1

Малки капки течност падат
с излишна някак красота
и най-самотното кълбо съставят
на пода от чиста тъга.

Малки капки сърцето ми тровят
с емоцийте реални.
Из душата ми съмнения бродят.
Реалистични,подло кристални.

Малки капки изпод клепачи съзирам
в огледалната повърхност лъжлива.
Тез сълзи от любов аз презирам.
Мразя тъгата,макар и красива.

Малки капки жлъчна,срамна омраза.
Малки капки- най-смиреният зов.
Под блестящите капки-рани-проказа,
а зад писъкът- разпнат Христос.

Малки капки-по ножа касапски наредени.
Рубини червени в черна река.
Малки капки-тлеещи късове набраздени.
Мисли нечисти очакват греха.


(А той не идва...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Или просто Роня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, не е справедливо. не идва. душата ти е отровена и за какво?!
    има силни моменти в стихотворението ти

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...