Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
 тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
 в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
 до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
                                                                    стар
                                                                                ръждясал 
                                                                                                    тигър…
 
 

                                        … И обратно…
 
  хлад довлече блудкаво бездушие
    болнаво и хлъзгаво на допир
      разводнено и вресливо на цвят
        няма вени
          няма уста
            идея кована от блокчета лед
              в черно се пръска
               без да отскочи
                 но с мисълта да лавира:
                  на корените в цветето саксиите израснаха
                    заплетоха се рано в нетрайните неща…