May 29, 2004, 12:28 AM

* * * 

  Poetry
1491 0 0
Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
стар
ръждясал
тигър…
… И обратно…
хлад довлече блудкаво бездушие
болнаво и хлъзгаво на допир
разводнено и вресливо на цвят
няма вени ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Random works
: ??:??