Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
21.07.2011 г., 20:51 ч.

*** 

  Поезия » Философска
542 0 10

 

От залеза на дните си ти багря

постеля, плетена от нежни длани,

та в тях, очаквайки, да те долюбя

със женските си ласки всеотдайни.

 

Понякога загребвам от вълните тайни

със птичите пера на полетна одежда,

а утрото щом съмне и съм пак сама,

с лъчи от слънцето рисувам си надежда.

 

Тъка за дните ти подслон от обич.

Превързвам  раните ти, не виня, мълча.

И коленичила със длан навместо бич,

изправям  ти честта и на своя  гръб я нося.

 

Позор и слава - вече ми е все едно.

На пода легнала или във меко ложе.

Избърсвам от лъжите  умореното ти чело.

Не питам дали обичаш мен все още...

 

 

(Днес явно не ми е ден, колко пъти качвам оригинала, а после решавам, че преработеният стих е по-добър... а оригиналът  за мен е писането на един дъх, без да се замислям, а само да оставя думите сами да се подреждат).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "От залеза на дните си ти багря
    постеля, плетена от нежни длани,
    та в тях, очаквайки, да те долюбя
    със женските си ласки всеотдайни."

    Много е хубаво, Джейни!

  • !!!
  • Докосващо! Поздравления! Поздравче сърдечно, Евгения!
  • Сътворила си красота! Поздрави, Джейни!
  • Поздравления! Дано обичта ни спаси в това безвремие!
  • Най голямата магия е обичта!!!Поздрав Джейни!!!
  • Дали ти е ден или не, ти си знаеш, хубав стих, съгласна съм и с пояснението в скобите
  • Благодаря Водолея и Жанет!
    Първоналано беше така,...е няма много разлика

    Кога ще ни обичате мъже


    От залеза на дните си, ви багрим
    постеля плетена от нежни длани,
    та в тях очаквайки, да ви долюбим
    със женските си ласки всеотдайни.

    Понякога гребеме от вълните тайни
    със птичите пера на полетни одежди,
    а утрото щом съмне, и сме пак сами,
    с лъчи от слънцето рисуваме надежди.

    Тъчем за дните ви подслон от обич.
    Превързваме ви раните, и си мълчим,
    и коленичили, със длан навместо бич,
    изправяме честта ви и на гръб я носим.

    Позор и слава нам вече ни е все едно.
    На пода леглали или във меко ложе.
    и бършем от лъжите умореното ви чело
    с безмълвното, кога ще ни обичате, мъже...
  • Джейни!!!Понякога посланието е по-важно от римите(а аз се научих да разчитам твоите стихове)
    Прегръдка
  • "...подслон от обич..."
    Поздрав!
Предложения
: ??:??