От залеза на дните си ти багря
постеля, плетена от нежни длани,
та в тях, очаквайки, да те долюбя
със женските си ласки всеотдайни.
Понякога загребвам от вълните тайни
със птичите пера на полетна одежда,
а утрото щом съмне и съм пак сама,
с лъчи от слънцето рисувам си надежда.
Тъка за дните ти подслон от обич.
Превързвам раните ти, не виня, мълча.
И коленичила със длан навместо бич,
изправям ти честта и на своя гръб я нося. ...