* * *

1.06.2004 г., 14:46 ч.

Поезия

1264 0 0

С черна дълга роба и прашасала брада
край огъня приседна с тояга изсвистя
едно объркано видение от звезди и орехови клони
от живи въглени
и дим разгонен…
Към реката отивам там има върба
и подмоли чудовищно прикрити
дом на разни същества които много ме обичат
очакват с тях да споделя това което виждам
когато избягам обърнал гръб на всичко до сега

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения