* * *

1 jun 2004, 14:46

Poesía

1272 0 0

С черна дълга роба и прашасала брада
край огъня приседна с тояга изсвистя
едно объркано видение от звезди и орехови клони
от живи въглени
и дим разгонен…
Към реката отивам там има върба
и подмоли чудовищно прикрити
дом на разни същества които много ме обичат
очакват с тях да споделя това което виждам
когато избягам обърнал гръб на всичко до сега

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas