Jun 1, 2004, 2:46 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 0
 С черна дълга роба и прашасала брада
 край огъня приседна с тояга изсвистя
 едно объркано видение от звезди и орехови клони
 от живи въглени
 и дим разгонен…
 Към реката отивам там има върба
 и подмоли чудовищно прикрити
 дом на разни същества които много ме обичат
 очакват с тях да споделя това което виждам
 когато избягам обърнал гръб на всичко до сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...