* * *
В самотните полета на душата ми
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
