* * *
В самотните полета на душата ми
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Маринова Todos los derechos reservados
