* * *

13 авг. 2005 г., 12:05

Поэзия

553 0 0

В самотните полета на душата ми
пониква доверчиво цвете.
А вятърът изкачва стъпалата
към кръчмата на блудните поети.
Те тръгват подир него неохотно,
следи от тръни носят по челата.
Сърцето ми остава да им свети,
додето чакам тихо моя Вятър.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения