11.09.2005 г., 14:34

* * *

1.1K 0 2
11-ти септември

Сринат свят и ера приключена. Имена незаписани в погреб студен. Радост попарена в души заключени. Спомен разтърсващ и теб и мен.   Приоритети наново подреждани, Заключени къщи, неверие в бъдното. Неподозирана сила срещу премеждията, И пак оцеляване на гроба на мъртвите.   Черни дрехи върху черната болка, Ушити от друг, подобен на теб. Стига нещастия-стига ни толкова! Време е вече за доверчиви ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...