* * *
Сринат свят и ера приключена. Имена незаписани в погреб студен. Радост попарена в души заключени. Спомен разтърсващ и теб и мен. Приоритети наново подреждани, Заключени къщи, неверие в бъдното. Неподозирана сила срещу премеждията, И пак оцеляване на гроба на мъртвите. Черни дрехи върху черната болка, Ушити от друг, подобен на теб. Стига нещастия-стига ни толкова! Време е вече за доверчиви ръце!
© Вяра All rights reserved.
