Sep 11, 2005, 2:34 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2
11-ти септември

Сринат свят и ера приключена. Имена незаписани в погреб студен. Радост попарена в души заключени. Спомен разтърсващ и теб и мен.   Приоритети наново подреждани, Заключени къщи, неверие в бъдното. Неподозирана сила срещу премеждията, И пак оцеляване на гроба на мъртвите.   Черни дрехи върху черната болка, Ушити от друг, подобен на теб. Стига нещастия-стига ни толкова! Време е вече за доверчиви ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...