* * *
Къде си, българино, чуваш ли, къде си?
Кой със думи празни пак ще коли и ще беси?
Дали партията дясна или левите другари,
пак ще грабят и продават- кой каквото свари!
И пак онези предизборни слова лъжовни,
примамливи, сладки и най- много отровни.
С обещания ти пълнят, българино, главата,
но кому са криви и кому- прави словата?
И как знаеш, че за когото днес гласуваш
утре ще е честен и няма да го псуваш?
Не знаеш, българино, и там е твойта драма-
вечно си излъган, вечно си измамен.
Толкоз години на гърба ти лежаха,
но дали ти бяха леки или ти тежаха?
И защо когато на “Витошка” те спират,
пребиват най- брутално, а после те обират,
ти се радваш, че отървал си се жив-
с няколко шева и със нервен срив,
палиш свещ, че си бил късметлия,
а “ония” са навън наместо в килия.
Защото на свобода остава всяка гадина,
мафия, полиция- всички са комбина.
Играят си по улиците на стражари и апаши,
а всички са една порода- мръсни търгаши.
Да се оплачеш... въобще и не смееш,
че и ден после не ще да живееш.
“Това, що думаш, е абсурдно обвинение-
само смях буди и малко съжаление!”
* * *
Ех, докога ще бъдеш изтривалка?
Докога ще играеш все тая роля жалка?
Докога, българино, с теб ще си играят?
Ама те го правят, защото си знаят,
че си непретенциозен, мълчалив и сляп,
честит си, когато имаш сол и хляб;
човек без гордост и с практичен дух-
когато е нужно ставаш и глух!
Предизборни плакати за теб са икона,
все едно никога не си страдал от закона,
очите затвори, завържи ги здраво
и отивай да гласуваш- нали ти е право!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Франческа Салиери Всички права запазени
