20.05.2006 г., 11:38 ч.

***** 

  Поезия
573 0 1

Вървя сама, безцелно, без посока,

дочувам само ромон на вода.

Едва ли е река така дълбока,

както облялата ме самота.


Не виждам, не усещам, не мечтая

и сякаш влизам в стъклен коридор.

Света отвън опитвам да позная,

крещя наум и нямам отговор.


Нощта се спуска бавно върху мен

и блясъкът навън изчезва плавно.

Как да дочакам утрешния ден,

щом го посрещам тихо и безславно?...

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??