*****

Kasch (Зл Павлова)
95 11

20 мая 2006 г., 11:38

Поэзия

574 0 1

Вървя сама, безцелно, без посока,

дочувам само ромон на вода.

Едва ли е река така дълбока,

както облялата ме самота.

Не виждам, не усещам, не мечтая

и сякаш влизам в стъклен коридор.

Света отвън опитвам да позная,

крещя наум и нямам отговор.

Нощта се спуска бавно върху мен

и блясъкът навън изчезва плавно.

Как да дочакам утрешния ден,

щом го посрещам тихо и безславно?...