сипи си едно уиски и постой
поседни с лирическия герой 
нека за мъничко да помълчим
с тишината на очите да потворим

насълзени са право виждаш ти 
плаче им се, мила моя, та чак боли 

но нямам смелост за това 
не трябва да се давам на тази самота

а е толкова страшно да си сам 
да няма с кой да се скараш когато има плам 

да няма кой да кажеш че обичаш 
и със цветя след някого да тичаш

ако ти притрябва приятел под ръка 
да няма на кого да звъннеш през нощта 

отрова за душата е всичко това 
шшшшт замълчи, подръж треперещата ръка

да, да, пистолет е онова 
не, не се страхувай, не е точно това

 искаш ли, ето запали и ти една 
успокой се, няма да правя беля

мълчи, мила моя, не говори 
само послушай как сърцето тупти

чуй неговия любовен стон 
как песен свири в минорен тон

ето ти празен лист и пиши 
ще продиктувам моите съдбини

ще си излея душата 

разказ за любовта непозната 

е това беше, край 
а ти ако искаш го издай

нито дума, последна глътка и тръгни
обичам те, не се обръщай, замълчи