сипи си едно уиски и постой
поседни с лирическия герой
нека за мъничко да помълчим
с тишината на очите да потворим
насълзени са право виждаш ти
плаче им се, мила моя, та чак боли
но нямам смелост за това
не трябва да се давам на тази самота
а е толкова страшно да си сам
да няма с кой да се скараш когато има плам
да няма кой да кажеш че обичаш
и със цветя след някого да тичаш ...