Поглеждаш ме несигурно и чакаш да

направя крачка аз. Ала аз отстъпвам

и си тръгвам, превръщайки сърцето си

във прах. Във погледите ни искри прехвърчат,

ала години ни делят. Сърцата ни до лудост

 се привличат, ала разумите ни делят.

Когато те видя, във мене чувствата напират

 и устните ми казват: "Целуни." Ръцете ми

 към тебе се протягат и ми шепнат: "Прегърни."

Усмивката ти така ме завладява, че чак

започвам да летя, очите ти ме карат да

си мисля, че точно ти си любовта. Но

разумът крещи във мене, лудост е било това.

Години ни делят, а аз към тебе все мислено вървя.

Тръгвам, връщам се и пак... не знам какво да правя

в този час. На кръстопът са разум и страст, а аз

се лутам между тях. Май този път сърцето ще

послушам, пък нека да греша. По-добре да бъда

с тебе, отколкото живеейки във собствена

лъжа.