*
513
0
0
Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака.
Безкрайност от вълнения, поле.
Откривам те загадъчна и плаха
със мокри и пясъчни нозе.
И моя си. Единствена. Вълшебна.
Такава те видях и сътворих.
И въздух си. Така си ми потребна.
Вода си хладна, която не изпих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
