6.09.2023 г., 9:18 ч.

  Поезия
185 0 0

Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.

Гласът ти е поезия лирична,

ухание на тъмен морски бряг,

Красива си. Трептяща в полумрака.

Безкрайност от вълнения, поле.

Откривам те загадъчна и плаха

със мокри и пясъчни нозе.

И моя си. Единствена. Вълшебна.

Такава те видях и сътворих.
И въздух си. Така си ми потребна.

Вода си хладна, която не изпих.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??