*
517
0
0
Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака.
Безкрайност от вълнения, поле.
Откривам те загадъчна и плаха
със мокри и пясъчни нозе.
И моя си. Единствена. Вълшебна.
Такава те видях и сътворих.
И въздух си. Така си ми потребна.
Вода си хладна, която не изпих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
