deyzisi (Десислава Иванова)
17 200
24.02.2009 г., 9:36 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
613 0 2
Един ден, различен от другите,
защото утре няма да е днес.
А вчера няма никога да дойде...

Едни и същи ли са тъмни дните?
И нощите защо понякога са светли?
Дали присъщи са ни молитвите,
когато отвътре светлината само трепка?

Какво ни пречи да се вглеждаме -
очила не трябват, за да виждаме.
Не в разума, а в Душата да се вслушаме!

Отваряйки прозореца, да литнем
безметежно във времето. Сега!
Крилата свои да повдигнем,
разбрали веднъж завинаги, че просто можем да летим!

Защо затваряме очите си и пак не виждаме пътеката пред нас?
А тя така и нацъфтяла е, че мами ни напред да продължим!
Как не дръзваме във времето печата свой да сложим със замах?
Защото утре няма да е днес, а вчера няма да е утре!

Днес рисуваме Съдбата си и днес живеем със благата си.
Днес е времето, когато заявявам, че живея!
Днес живея аз на таз земя!
Знам ли утре било ли е СЕГА!?

© Десислава Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно, страхотно! И като стих, и като идея, и като изпълнение!
    "Не в разума, а в Душата да се вслушаме!"! Да, продължавай да се вслушваш и сърцето, и в душата си! Само те не лъжат никога!
    Поздрави!
  • Като философия-да,като стих-забрави.
Предложения
: ??:??