* * *
Един ден, различен от другите,
защото утре няма да е днес.
А вчера няма никога да дойде...
Едни и същи ли са тъмни дните?
И нощите защо понякога са светли?
Дали присъщи са ни молитвите,
когато отвътре светлината само трепка?
Какво ни пречи да се вглеждаме -
очила не трябват, за да виждаме.
Не в разума, а в Душата да се вслушаме!
Отваряйки прозореца, да литнем
безметежно във времето. Сега!
Крилата свои да повдигнем,
разбрали веднъж завинаги, че просто можем да летим!
Защо затваряме очите си и пак не виждаме пътеката пред нас?
А тя така и нацъфтяла е, че мами ни напред да продължим!
Как не дръзваме във времето печата свой да сложим със замах?
Защото утре няма да е днес, а вчера няма да е утре!
Днес рисуваме Съдбата си и днес живеем със благата си.
Днес е времето, когато заявявам, че живея!
Днес живея аз на таз земя!
Знам ли утре било ли е СЕГА!?
защото утре няма да е днес.
А вчера няма никога да дойде...
Едни и същи ли са тъмни дните?
И нощите защо понякога са светли?
Дали присъщи са ни молитвите,
когато отвътре светлината само трепка?
Какво ни пречи да се вглеждаме -
очила не трябват, за да виждаме.
Не в разума, а в Душата да се вслушаме!
Отваряйки прозореца, да литнем
безметежно във времето. Сега!
Крилата свои да повдигнем,
разбрали веднъж завинаги, че просто можем да летим!
Защо затваряме очите си и пак не виждаме пътеката пред нас?
А тя така и нацъфтяла е, че мами ни напред да продължим!
Как не дръзваме във времето печата свой да сложим със замах?
Защото утре няма да е днес, а вчера няма да е утре!
Днес рисуваме Съдбата си и днес живеем със благата си.
Днес е времето, когато заявявам, че живея!
Днес живея аз на таз земя!
Знам ли утре било ли е СЕГА!?
© Десислава Иванова All rights reserved.
