* * *

Feb 24, 2009, 9:36 AM

Poetry » Phylosophy

681 0 2

Един ден, различен от другите,
защото утре няма да е днес.
А вчера няма никога да дойде...

Едни и същи ли са тъмни дните?
И нощите защо понякога са светли?
Дали присъщи са ни молитвите,
когато отвътре светлината само трепка?

Какво ни пречи да се вглеждаме -
очила не трябват, за да виждаме.
Не в разума, а в Душата да се вслушаме!

Отваряйки прозореца, да литнем
безметежно във времето. Сега!
Крилата свои да повдигнем,
разбрали веднъж завинаги, че просто можем да летим!

Защо затваряме очите си и пак не виждаме пътеката пред нас?
А тя така и нацъфтяла е, че мами ни напред да продължим!
Как не дръзваме във времето печата свой да сложим със замах?
Защото утре няма да е днес, а вчера няма да е утре!

Днес рисуваме Съдбата си и днес живеем със благата си.
Днес е времето, когато заявявам, че живея!
Днес живея аз на таз земя!
Знам ли утре било ли е СЕГА!?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rocker (Велин)

2009-06-21T20:55:34+03:00

Страхотно, страхотно! И като стих, и като идея, и като изпълнение!
"Не в разума, а в Душата да се вслушаме!"! Да, продължавай да се вслушваш и сърцето, и в душата си! Само те не лъжат никога!
Поздрави!
alex_ucho (Алекс учо)

2009-02-24T11:05:40+02:00

Като философия-да,като стих-забрави.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works