Вървя сама, а край мен - толкова хора. Всички в черно! Черни ми се струват и цветята, които й нося, черен е денят, черно е слънцето... с черна пръст изпращат една душа... Душа, обичала и мразила, обичана и мразена... Сякаш ме е прокълнала в слепота, виждам черен света... И само моля се на Бога там, където прати моята баба, да има много ангели с добри сърца, да се грижат за болните и крака, да и отделят мекото на хляба, да и говорят високо, защото вече не дочува, да и запазят най-хубавата стая в рая... Просто да направят всичко онова, което правеха нейните внуци и деца за жената, която ги е отгледала.
П.С.:Глупаво е да се вярва в ангели,но сега много ми се иска да ги има
Страшно, страшно е хубаво! Безсмъртно е! Много други хора - като го приспособяват малко на свой лад, ще го казват за близките си! Как само си се сетила, как си го измислила!
Е, няма как тя и там да не бъде щастлива!
При такава внучка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.