Вървя сама, а край мен - толкова хора.
Всички в черно! Черни ми се струват и цветята,
които й нося, черен е денят, черно е слънцето...
с черна пръст изпращат една душа...
Душа, обичала и мразила, обичана и мразена...
Сякаш ме е прокълнала в слепота, виждам черен света...
И само моля се на Бога там, където прати моята баба,
да има много ангели с добри сърца,
да се грижат за болните и крака,
да и отделят мекото на хляба,
да и говорят високо, защото вече не дочува,
да и запазят най-хубавата стая в рая... ...