* * *
Едно момиче всеки ден с поглед го следи...
Едно момиче всеки ден сънува неговите очи...
Едно момиче все за него си мечтае
и устните си с неговите да слее тя желае...
И, щом го види, потрепва нейното сърце,
пламват очите ù и грейва нейното лице.
Всяко докосване и поглед между тях
за нея е адски грях...
Грях, който душата ù чиста изгаря
и неприлични желания за него в нея разтваря...
Чувствата си, толкова живи и красиви,
тя няма как с него да сподели.
Съдбата е решила тя да страда
и между тях е сложила преграда.
Думите остават неизречени,
а сърцата - завинаги разсечени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Върбанова Всички права запазени
