9.04.2009 г., 9:43 ч.

09.04.09 

  Поезия » Любовна
651 0 3

 

Аз съм лесно раним и почти истеричен,

аз съм лесно раним, но какво от това?

Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,

няма смисъл дори от любов през нощта.

 

Всички чувства умират просто тъй, за минута

и години след това в будна кома са те.

Не ме гледай така с тез очи на кошута

и не чакай от мен любовта на дете.

 

Аз съм лесно раним и отивам си вече

там, където "Любов" има смисъл и свян.

Може би е до мен, може би е далече,

може би значи нежност, може би значи срам.

 

Аз съм лесно раним, но пък трудно забравям,

не прощавам дори малко злоба и фалш.

Изпочупени чувства никога не поправям.

Може би нераними няма много сред нас.

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • оправи си пропуснатите "Ъ"-та в първите два реда на текста! стиха е много хубав, но би спечелил ако е по-добре подреден и е със съответен шрифт!днес 10.04 поглеждам стихчето и..., това вече е прелест ! поздрав ! до нови стихо !
  • ... изобщо няма нераними...
    що така с главни и изпуснати букви
  • Много истина има в думите ти!Поздрав!
Предложения
: ??:??