09.04.09
Аз съм лесно раним и почти истеричен,
аз съм лесно раним, но какво от това?
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй, за минута
и години след това в будна кома са те.
Не ме гледай така с тез очи на кошута
и не чакай от мен любовта на дете.
Аз съм лесно раним и отивам си вече
там, където "Любов" има смисъл и свян.
Може би е до мен, може би е далече,
може би значи нежност, може би значи срам.
Аз съм лесно раним, но пък трудно забравям,
не прощавам дори малко злоба и фалш.
Изпочупени чувства никога не поправям.
Може би нераними няма много сред нас.
© Константин Коев All rights reserved.
