09.04.09
Аз съм лесно раним и почти истеричен,
аз съм лесно раним, но какво от това?
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй, за минута
и години след това в будна кома са те.
Не ме гледай така с тез очи на кошута
и не чакай от мен любовта на дете.
Аз съм лесно раним и отивам си вече
там, където "Любов" има смисъл и свян.
Може би е до мен, може би е далече,
може би значи нежност, може би значи срам.
Аз съм лесно раним, но пък трудно забравям,
не прощавам дори малко злоба и фалш.
Изпочупени чувства никога не поправям.
Може би нераними няма много сред нас.
© Константин Коев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
оправи си пропуснатите "Ъ"-та в първите два реда на текста! стиха е много хубав, но би спечелил ако е по-добре подреден и е със съответен шрифт!днес 10.04 поглеждам стихчето и..., това вече е прелест ! поздрав ! до нови стихо !
-
... изобщо няма нераними...
що така с главни и изпуснати букви
-
Много истина има в думите ти!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
