21.03.2008 г., 8:19

* * *

463 0 1

Ще ме видиш в слънчев лъч един,
лицето ти погалил в утринта.
Ще ме сравниш със птица в стих любим
и в мен ще чуваш песента.

Ще чакаш ме като след дъжд дъга
и мен ще търсиш с всеки цвят.
Ще пазиш дълго, дълго след това
частица моя обич в своя свят.

И всеки път, когато идвам, знам -
в сърцето си ще чуваш пак камбанен звън.
Ще искаш да остана вечно там -
реалност да ти бъда и да бъда сън.

Ще ме откриваш в капката роса
и с вятъра след мен ще тичаш.
Ще те лекувам и ще те боля.
Ще мразиш ме и ще ме обичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...