Ще ме видиш в слънчев лъч един,
лицето ти погалил в утринта.
Ще ме сравниш със птица в стих любим
и в мен ще чуваш песента.

Ще чакаш ме като след дъжд дъга
и мен ще търсиш с всеки цвят.
Ще пазиш дълго, дълго след това
частица моя обич в своя свят.

И всеки път, когато идвам, знам -
в сърцето си ще чуваш пак камбанен звън.
Ще искаш да остана вечно там -
реалност да ти бъда и да бъда сън.

Ще ме откриваш в капката роса
и с вятъра след мен ще тичаш.
Ще те лекувам и ще те боля.
Ще мразиш ме и ще ме обичаш!