* * *
В простотата на дъждовна капка
видях неземна красота.
Видях живот във тази капка -
щастие, сълзи, тъга...
Желанието нейно беше малко -
да продължи по пътя да лети.
И само колко беше жалко,
когато във земята се стопи.
Разби се тя в паветата на парка,
но жаждата ú за живот роди
една искра, като мъждукаща запалка,
за нов живот и светли дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лекса Джорджис Всички права запазени
